AI готовност на България: къде сме в Европа [2026]

Накратко: AI готовността на България вече има конкретна оценка. Първият регионален индекс — CEE AI Index 2026 — нарежда страната 9-а от 11 в Централна и Източна Европа, но картината е по-нюансирана от едно число: силна инфраструктура и наука, слаба среда около тях.

Ключови факти:

• Класиране: България е 9-а от 11 държави в CEE AI Index 2026
• Метод: 33 индикатора и 363 данни точки в три стълба
• Стълбове: Среда, Ресурси и Внедряване
• Лидер: Естония с резултат 73 при стълба „Среда"
• Издатели: AI Chamber, The Recursive Media и Europe Cloud
• Дата: представен на 8 юни 2026 г.

Преди CEE AI Index за всеки разговор за изкуствения интелект в България важеше едно изречение: „имаме потенциал". Сега вече има числа. Първата по рода си регионална класация измерва не обещанията, а готовността — и поставя страната пред неудобно, но полезно огледало.

Какво показва CEE AI Index за готовността на България?

CEE AI Index 2026 е първата класация, която сравнява AI готовността на 11 държави от Централна и Източна Европа по обща методология. Зад нея стоят AI Chamber, медията The Recursive и Europe Cloud, а резултатите бяха представени на 8 юни 2026 г.

Индексът не е анкета по усещане. Той почива на 33 индикатора и 363 отделни данни точки, групирани в три стълба. Първият — Среда — измерва управлението, регулациите и дигиталната инфраструктура. Вторият — Ресурси — оценява таланта, инвестициите и научните екипи. Третият — Внедряване — гледа доколко изкуственият интелект реално се използва от бизнеса и държавата.

Тази структура е важна, защото обяснява разликата между „да имаш активи" и „да си готов". Една държава може да разполага със суперкомпютър и силен университет, но ако управлението изостава, готовността ѝ остава наполовина реализирана. Точно това е историята на България.

Стойността на такъв индекс не е в отделната оценка, а в общата мярка. Доскоро всяка държава отчиташе напредъка си по свои критерии, което правеше сравненията почти невъзможни. Когато 11 страни се измерват по едни и същи 33 индикатора, се вижда не само кой води, а и защо — кои конкретни решения дърпат една икономика нагоре и кои я задържат. За регион, който често говори за себе си с думата „потенциал", това е първата стъпка от обещания към данни.

Къде се нарежда България в AI класацията за 2026?

България заема 9-о място от 11 в общата подредба — близо до дъното, но не на него. Над нея остават държави с по-зрели институции, под нея — две страни, които още изграждат основите.

Начело е Естония с най-силен резултат при стълба „Среда" (73 точки), следвана от Словения и Литва. Полша е най-големият AI пазар в региона, а Чехия затваря водещата петица. България попада в групата на догонващите заедно с Хърватия, Латвия, Словакия, Унгария и Румъния.

Деветото място обаче крие изненада. Подреждането по отделните стълбове показва, че България не изостава равномерно — по едни показатели е в дъното, по други води целия регион. Затова числото 9 е по-малко важно от въпроса защо точно 9.

Какво казват данните за трите стълба?

Данните разказват по-точна история от общата подредба. При стълба „Ресурси" България постига 41,7 точки — резултат, който я нарежда доста над собственото ѝ деветото място. При „Среда" обаче резултатът е с около 13 пункта по-нисък, тоест близо 28 точки. Именно тази разлика, а не крайното число, е истинската диагноза.

Полезно е да гледаме на това като на проста сметка: активи минус среда = неизползван потенциал. Колкото по-голяма е разликата между ресурсите, с които една държава разполага, и средата, в която ги използва, толкова повече готовност остава „на хартия". При България тази разлика е сред най-големите в региона — страната е натрупала ресурси по-бързо, отколкото е изградила правилата около тях.

За сравнение, лидерите печелят точно обратното. Естония води при „Среда" със 73 точки благодарение на десетилетие дигитално управление, а Литва добавя 64 точки при същия стълб с отворени данни и активно търсене. Там разликата между активи и среда е малка — затова и готовността им е реална, а не потенциална. България има суровините на лидер; липсва ѝ преработката.

Кои са силните страни на България в изкуствения интелект?

България трупа реални предимства там, където много по-богати държави още наваксват. Те се концентрират в стълба „Ресурси", където страната постига 41,7 точки — с около 13 пункта над собствения си резултат при „Среда".

Първото предимство е инфраструктурата. България ще има собствена AI фабрика — проектът BRAIN++ на Sofia Tech Park и INSAIT, избран за финансиране от EuroHPC на стойност 90 млн евро, с 50% национално съфинансиране от 2026 г. В сърцето му е новият суперкомпютър Discoverer++ — със системи за генеративни натоварвания, отделни дялове за роботика и космическо наблюдение и над 7,5 петабайта съхранение за обучение на големи модели. Подробен поглед върху проекта има в нашата статия за AI фабриката на България.

Второто е науката. Институтът INSAIT, създаден през 2022 г. към Софийския университет в партньорство с ETH Zurich и EPFL, вече е разпознаваем извън страната. Държавата се ангажира с около 85 млн евро за десет години, а сред дарителите са Google, Amazon Web Services и DeepMind. Резултатите вече се виждат: 14 приети статии на конференцията ICCV 2025 — наравно с екипи на Google и Meta — и BgGPT, първият български езиков модел, изграден върху архитектурата Gemma на Google.

Към това се добавят две по-тихи, но измерими предимства: най-ниските цени на електроенергия сред 11-те държави и първото място в целия индекс по интензивност на AI патентите. По дигитални публични услуги за бизнеса България изпреварва дори Словения и Полша. Това не е картина на изоставаща държава — а на държава, която трупа суровини, изпреварвайки собствената си способност да ги използва.

Какво спъва AI готовността на България?

Слабостите на България не са в активите, а в средата около тях. Тук страната губи най-много точки и точно тук се обяснява деветото място.

Първата пукнатина е при хората. По наситеност с AI специалисти България е под средното за региона — зад Хърватия, Латвия и Румъния. Суперкомпютър без достатъчно инженери, които да го използват, е скъп, но недозареден актив.

Втората е управлението. България още няма специализиран орган за управление на изкуствения интелект, насоките за безопасност и политиките за обществени поръчки са слаби, а регулаторната „пясъчна кутия" (sandbox) за тестване на AI продукти все още е на хартия. Зрелостта на отворените данни също изостава — а без достъпни данни обучението на модели тръгва от по-ниска база. Тези празнини са пряко свързани и с по-широката регулаторна картина в ЕС, която разглеждаме в материала за отлагането на AI Act.

„Това, което липсваше, бяха данните, с които този довод да се направи прецизно. За всеки, който разпределя AI капацитет в Европа през следващите години, картината от този индекс е трудна за пренебрегване — и достатъчно ранна, за да се действа по нея." — Томаш Снажик, главен изпълнителен директор на AI Chamber

Какво означава разделението „shapers" и „consumers"?

Авторите на индекса разделят региона на две групи. „Shapers" (формиращи) са държавите, които са структурно подготвени да водят и да закотвят европейския изкуствен интелект — със зряло управление, талант и работеща инфраструктура. „Consumers" (потребители) са онези, които още полагат основите и засега по-скоро ползват чужди технологии, отколкото да оформят свои.

България засега е по-близо до втората група, но не е типичен неин представител. Класическият „consumer" няма нито суперкомпютър, нито международно признат институт. България има и двете — липсва ѝ средата, която да ги превърне в резултат. Именно затова случаят на страната е по-интересен от мястото ѝ в таблицата: тя е държава с активи на „shaper" и среда на „consumer".

Как България се сравнява със съседите в региона?

Сравнението със съседите показва, че готовността не е въпрос на размер или богатство. Естония, с население под два милиона, води целия регион благодарение на десетилетие дигитално управление. Литва печели точки с отворени данни и силно търсене на AI решения. България, обратно, печели при ресурсите и науката, но губи при институциите.

Таблицата по-долу обобщава какво отличава двете групи — и защо България седи между тях.

България има инфраструктура като на лидерите, но управление като на догонващите — рядка комбинация, която прави следващите две-три години решаващи.

Уроците от лидерите са по-достъпни, отколкото изглеждат. Естония не е изпреварила региона с пари, а с решения — електронна държава, прозрачни регистри и обучение, започнало още в училище. Това са стъпки, които не изискват нов суперкомпютър, а политическа воля и последователност. За България насърчителното е, че догонването при стълба „Среда" е по-евтино и по-бързо от догонването при инфраструктурата — а инфраструктурата вече е налична.

Какво означава това за бизнеса и хората в България?

За българския бизнес индексът е практичен сигнал, а не академично упражнение. Готовата инфраструктура означава, че достъпът до изчислителна мощ за AI проекти няма да е пречка — AI фабриката е замислена да обслужва именно компании, наука и държава. За компаниите, които искат да изпробват изкуствен интелект, основата вече се полага у дома.

За хората изводът е по-личен. Най-голямата спирачка пред България са кадрите, а това е и най-голямата възможност. Дефицитът на AI специалисти означава търсене, което изпреварва предлагането — добра новина за всеки, който инвестира в умения сега. Затова и темата за AI грамотността в бизнеса престава да е пожелание и става конкурентно предимство. Държава с готов суперкомпютър и недостиг на хора, които да го ползват, на практика възнаграждава тези, които се обучат първи.

Важно е числото 9 да не се чете като присъда. Индексът измерва готовност, а не качество на отделните екипи — а готовността е състояние, което се променя. Точно затова деветото място е по-скоро покана, отколкото оценка: то показва къде са свободните точки за растеж и подсказва, че те се намират в институциите, а не в лабораториите.

Какво следва за AI готовността на България?

Индексът не е присъда, а отправна точка — и точно затова е полезен. Той посочва, че следващата крачка на България не е поредният актив, а средата около вече съществуващите. Орган за управление на изкуствения интелект, работеща регулаторна пясъчна кутия и политика за отворени данни биха повдигнали резултата при стълба „Среда", без да е нужен нито един нов суперкомпютър.

Дали това ще се случи, зависи от решения, които предстоят — затова го отбелязваме като посока, а не като прогноза. Сигурното е, че за пръв път България има конкретна, измерима база, спрямо която да мери напредъка си. А когато един напредък е измерим, той става и управляем.

Често задавани въпроси

Заключение

CEE AI Index 2026 дава на България нещо, което ѝ липсваше — число вместо усещане. Деветото място звучи скромно, но разказва интересна история: страна с активи на лидер и среда на догонващ. Суперкомпютърът, институтът и патентите вече са факт; липсва управлението, което да ги свърже. Това е добра новина, защото средата се променя по-бързо от инфраструктурата. България няма нужда от ново чудо — има нужда от ред около вече постигнатото.

Допълнителни ресурси

• CEE AI Index 2026 — пълната класация (The Recursive)
• Анализ на индекса (Tech.eu)
• България 9-а от 11 (Expert.bg)
• AI фабрика на България — EuroHPC
• INSAIT — за института