Центрове за данни в България: 9 GW на хартия [2026]

Накратко: Центрове за данни в България се заявяват с мощност, каквато мрежата никога не е виждала — към 3 август 2026 г. подадените искания за присъединяване достигат 9 330 MW по данни на ЕСО. Това е повече от върховото зимно потребление на цялата страна, но по-голямата част от проектите още съществуват само на хартия.

Ключови факти:

• 9 330 MW общо заявки към 3 август 2026 г. (ЕСО чрез Economic.bg)
• 5 535 MW са инвестиционни намерения, 3 795 MW имат издадени становища по Наредба № 6
• 2 260 MW в област Пловдив — най-голямата заявена мощност
• около 7 000 MW е върховото зимно потребление на България
• 2 000 MW е мощността на АЕЦ Козлодуй — заявките са над четири пъти повече
• 38,8 TWh ток потреби страната през 2025 г. (ЕСО чрез 3e-news)
• €3 млрд е обявената инвестиция на Brinell Compute край Стряма
• 415 → 945 TWh е прогнозата на IEA за световното потребление на центровете за данни между 2024 и 2030 г.

Какво се случи с центровете за данни в България?

Център за данни е сграда със сървъри, охлаждане и собствено захранване, в която работят облачните услуги, а през последните години — и обучението на големите AI модели. По искане на Economic.bg Електроенергийният системен оператор (ЕСО) е предоставил актуална справка и числото в нея е стряскащо: към 3 август 2026 г. заявките за присъединяване на такива центрове достигат 9 330 MW.

Сумата се дели на две много различни части. Първата — 5 535 MW — са инвестиционни намерения, тоест най-ранната фаза, в която инвеститорът само пита дали мрежата има място за него. Втората — 3 795 MW — са проекти с вече издадени становища за присъединяване по Наредба № 6.

Разликата между двете е съществена. Становището е реален документ с едногодишен срок на валидност, но и то не задължава никого да копае. От ЕСО уточняват, че каква част от заявените мощности ще се реализира в този срок, зависи изцяло от поведението на самите инвеститори.

Тенденцията се засилва бързо. В края на май 2026 г. същите заявки бяха около 9 000 MW, от които 3 710 MW с одобрение — тоест за два месеца и половина към опашката са се добавили стотици мегавата.

Защо 9 GW заявки за центрове за данни са толкова много?

Заявките за центрове за данни изглеждат абстрактно, докато не ги сравним с реалната енергийна система на страната. Върховото потребление на България в най-студените зимни дни е около 7 000 MW, а през пролетта пада под 3 000 MW.

С други думи, ако всички заявени центрове бяха построени и работеха едновременно, те щяха да искат с една трета повече ток от целия пик на страната — домакинства, заводи, транспорт и осветление, взети заедно. За допълнителен мащаб: АЕЦ Козлодуй разполага с около 2 000 MW и произвежда над една трета от националното производство. Заявките се равняват на повече от четири такива централи.

Ето и една сметка, която не сме срещали направена другаде. Центърът за данни не работи на пълни обороти постоянно, но и не спира — реалистично средно натоварване е около 70 на сто. При 9 330 MW и 8 760 часа в годината това прави приблизително 57 TWh годишно. През 2025 г. цяла България потреби 38,8 TWh. Тоест заявките на хартия искат около един и половина пъти повече ток, отколкото страната изразходва за цяла година.

Числото звучи невъзможно, защото е невъзможно. И точно това е първият сигнал, че хартията и бетонът тук са две различни неща.

Къде точно се искат центровете за данни в България?

Заявките за центрове за данни не са разпределени равномерно, а се струпват около мощни подстанции и свободни парцели. Разпределението по области към 3 август 2026 г. изглежда така:

• Пловдив — 2 260 MW
• Бургас — 1 860 MW
• Плевен — 1 140 MW
• Монтана — 970 MW
• София-град — 920 MW
• Стара Загора — 510 MW

Пловдив води убедително и това не е случайно. Районът съчетава индустриална инфраструктура, добра свързаност и близост до основни електропреносни възли.

Прави впечатление и присъствието на Монтана и Плевен — области, които рядко попадат в технологичните новини. Обяснението е енергийно, а не дигитално: там има свободен мрежов капацитет и евтина земя, което е точно каквото търси този тип инвеститор.

Любопитен детайл е разместването спрямо пролетта. В края на май класацията изглеждаше различно — тогава втора беше Варна с 1 650 MW, а Бургас беше трети с 1 360 MW. Подобни движения показват, че част от заявките се местят и преформулират, вместо да се придвижват към строеж.

Кои проекти за центрове за данни са реални и кои са на хартия?

Реалните проекти за центрове за данни в България се броят на пръсти. Най-конкретният частен проект е този на германската Brinell Compute GmbH край село Стряма, община Раковски, познат като „Проект Титан".

Компанията планира инвестиция от €3 млрд върху 245 декара в местността „Назарица 1", след меморандум с българското правителство от началото на 2026 г. Управител на дружеството е Тило Марсел Браун, а зад него стоят Brinell Group и Gordias Capital GmbH. По план строителството започва в края на 2026 г.

Публичната страна на картината е по-напреднала. AI фабриката BRAIN++ и суперкомпютърът Discoverer++ в София Тех Парк вече имат бюджет, срокове и възложител — за тях писахме подробно в материала за българската AI фабрика. Това е единственият обект у нас, който днес се доближава до понятието работещ AI център за данни.

Всичко останало от деветте гигавата е в различни фази на намерение. Разликата между „подадена заявка" и „изкопан фундамент" в тази индустрия се мери в години и милиарди.

Какво казват експертите — балон или реална вълна?

Експертите се разделят на два ясни лагера и това е най-полезното нещо в цялата дискусия. Скептичната страна поставя въпроса директно.

„Тези заявки за присъединяване от 9000 МВ, дори само одобрените от близо 4000 МВ, са нереални не само за България, но и за Югоизточна Европа." — Камен Георгиев, изпълнителен директор на „Novatel" (Mediapool)

Георгиев посочва три признака за спекулация. Сред заявителите има дружества с капитал от едно евро, преработватели на горива и фирми за възобновяема енергия, които се опитват да капитализират близостта си до подстанции. Освен това у нас липсват правила, които да разграничават класическия център за данни от AI съоръжението и да изискват присъединяване към няколко подстанции.

Икономиката подкрепя съмнението му. По неговата сметка изграждането струва около €10 млн на мегават инфраструктура плюс €20 млн на мегават за оборудването — тоест €30 млн на мегават. При тази ставка само одобрените 3 795 MW значат близо €114 млрд, а пълните 9 330 MW — около €280 млрд. Брутният вътрешен продукт на България за 2025 г. е €116 млрд по данни на НСИ. Заявките на хартия искат инвестиция от порядъка на два и половина пъти икономиката на страната.

Другият лагер е по-оптимистичен. Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия и член на борда на SolarPower Europe, оценява, че поне половината от запитванията са истински проекти. Според него ключът е в бързото изграждане на слънчеви мощности и батерии, които могат да осигурят предвидима цена за десетилетия напред.

Сравнение: заявки за центрове за данни срещу реалната мрежа

Таблицата показва къде точно се къса нишката. Разминаването не е в проценти, а в порядъци — заявената мощност надхвърля пиковото потребление на страната, а необходимият капитал надхвърля целия ѝ годишен продукт.

Това не значи, че вълната е фалшива. Значи, че между заявка и завод стоят три филтъра: капитал, дългосрочен договор за ток и физически капацитет на мрежата. Камен Георгиев подчертава, че вторият филтър е подценяван — говори се за договори за 10-15 години напред, а доставчиците у нас, които могат да поемат такива количества на устойчива цена, са малко.

Как ще се отразят центровете за данни на сметките за ток?

Сметките за ток са първият въпрос, който всеки читател си задава, и честният отговор е: засега няма измерим ефект. Нито един от заявените центрове за данни не е присъединен и не тегли мощност от мрежата, така че към август 2026 г. те не участват в цената на тока за домакинствата.

Механизмът, по който биха могли да влияят в бъдеще, е косвен и се състои от две части. Голям нов консуматор вдига търсенето и при непроменено производство това натиска цената нагоре. От друга страна, същият консуматор подписва дългосрочни договори, които финансират нови соларни паркове и батерии — а нови мощности натискат цената надолу.

Кое от двете ще надделее, зависи от подредбата във времето. Ако центровете се включат преди новите мощности, ефектът е поскъпване. Ако мощностите изпреварят, ефектът може да е обратният. Точно затова Газдов набляга на скоростта на изграждане на възобновяемата енергия.

Има и трети, по-скрит риск: заетият, но неизползван мрежов капацитет. Когато фирма с едно евро капитал държи становище за 300 MW, тези мегавати не са достъпни за завод, който наистина ще строи. Ако част от българската индустрия по-късно не намери място в мрежата, това ще е цена, която обществото плаща, без да я вижда в сметката си.

Как българската вълна изглежда в световния контекст?

Световният контекст обяснява откъде идва целият натиск. Международната агенция по енергетика оценява, че през 2024 г. центровете за данни в света са потребили около 415 TWh, или приблизително 1,5 на сто от глобалното потребление на електроенергия.

Прогнозата на IEA за 2030 г. е удвояване до около 945 TWh, което ще е малко под 3 на сто от световното потребление. Двигателят е ясно посочен: ускорените сървъри, използвани основно за AI, растат с около 30 на сто годишно, докато класическите сървъри — с 9 на сто.

Заради този ръст операторите търсят държави със свободен мрежов капацитет, евтина енергия и стабилна регулация. Точно тук България има предимство: мрежата ѝ работи далеч под тавана си през по-голямата част от годината, а през пролетта потреблението пада под 3 000 MW. Оттам идва и интересът — а също и опасността той да бъде използван спекулативно.

Европейската рамка вече изисква прозрачност. По Директивата за енергийна ефективност операторите на центрове за данни с инсталирана ИТ мощност над 500 kW са длъжни да отчитат ежегодно потреблението, натоварването, отпадната топлина и водата в обща европейска база данни.

Какво следва за центровете за данни в България?

Следващите месеци ще покажат кои заявки за центрове за данни имат покритие. Издадените становища по Наредба № 6 са валидни една година, така че значителна част от текущите 3 795 MW ще отпаднат сами, ако инвеститорите не преминат към следваща фаза.

Календарът, който има значение, изглежда така:

1. До края на 2026 г. — планираното начало на строителството на „Проект Титан" край Стряма.
2. До края на 2026 г. — срокът за инсталиране на суперкомпютъра Discoverer++ в София Тех Парк.
3. През 2027 г. — първите изтичащи становища за присъединяване ще покажат реалния процент отпадане.

Отделно от календара стои регулаторният въпрос. Към момента у нас няма правила, които да разграничават сериозния инвеститор от търговеца на мрежов капацитет, нито такива, които да третират AI съоръжението различно от класическия център за данни. Ако бъдат въведени, картината от девет гигавата вероятно ще се свие рязко — и това ще е добра новина, не лоша.

За бизнеса поуката е практична: планирането на разходи за изчислителна мощ не бива да разчита на инфраструктура, която още не съществува. Как се прави реалистичен бюджет за AI разгледахме в материала за контрола на разходите, а къде стои страната ни спрямо останалата част от Европа — в анализа за AI готовността на България.

Често задавани въпроси

Заключение: балон ли са центровете за данни в България?

Центрове за данни в България се заявяват в мащаб, който изпреварва и мрежата, и икономиката на страната. Числото от 9 330 MW е реално като подадени документи, но нереално като бъдещи обекти — заявките искат повече ток, отколкото България потребява за цяла година, и капитал от порядъка на два и половина пъти нейния БВП.

Полезният прочит не е „балон" или „бум", а филтър. Интересът към региона е истински и се движи от глобалния глад за AI изчисления, но между заявката и работещия център стоят капиталът, дългосрочният договор за ток и физическата мрежа. Следващите 12 месеца, когато започнат да изтичат първите становища, ще покажат колко от деветте гигавата са били сериозни.

Дотогава най-разумното, което може да направи един български бизнес, е да следи два конкретни обекта — „Проект Титан" край Стряма и Discoverer++ в София Тех Парк. Те са единствените с бюджет, срок и възложител.

Допълнителни ресурси

• Electricity System Operator (ЕСО) — официален сайт на електроенергийния системен оператор
• Energy demand from AI — IEA — прогнозите на Международната агенция по енергетика
• АЕЦ Козлодуй — данни за електропроизводството — актуални производствени данни
• НСИ — БВП за 2025 г. — предварителни данни на статистиката