Финансиране за изкуствен интелект: 512 фирми [2026]

Накратко: Финансиране за изкуствен интелект вече не е обещание за бъдещето, а подписан договор за стотици български фирми. На 21 юли 2026 г. Министерството на иновациите и дигиталната трансформация обяви, че още 286 предприятия получават подкрепа за въвеждане на изкуствен интелект и облачни технологии. Така общият брой на одобрените фирми по процедурата за Индустрия 4.0 стигна 512, а бюджетът за мярката надхвърли 125 милиона евро. Парите отиват за реални технологии в производството и услугите, а не за презентации.

Ключови факти: Дата — 21 юли 2026 г. Нови одобрени фирми — 286; общо одобрени — 512; кандидатствали — 742 предприятия (Mediapool). Добавен бюджет — над 71 млн евро; общ бюджет за мярката — над 125 млн евро (economic.bg). Процедура — BG16RFPR001-1.008 „Въвеждане на технологии от областта на Индустрия 4.0“. Грант на проект — от около 76 700 до 435 000 евро; съфинансиране до 50% (EU Funds).

Какво се случи с финансирането за изкуствен интелект?

Финансиране за изкуствен интелект получиха още 286 български фирми — това обяви на 21 юли 2026 г. Министерството на иновациите и дигиталната трансформация. По данни на Mediapool с новото решение общият брой на подкрепените предприятия по процедурата за Индустрия 4.0 достигна 512. Кандидатствали са 742 фирми.

Финансирането за изкуствен интелект тук означава безвъзмездна помощ по програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП) — оперативната програма, през която България разпределя европейски средства за бизнеса. Мярката покрива до половината от разходите на фирмата за въвеждане на нови технологии.

Новото е в мащаба. Първите 226 фирми бяха одобрени още на 2 юни 2026 г. (EU Funds), а сега към тях се добавят още 286 от резервния списък. За целта бюджетът за мярката беше увеличен с над 71 милиона евро.

Защо това финансиране е важно за България?

Финансирането е важно, защото България тръгва от ниска база при използването на изкуствен интелект. За да навакса средните нива в Европейския съюз, страната се нуждае точно от такива работещи стъпки в реалния сектор. Всяка одобрена фирма е малък пример, който дърпа общата картина нагоре.

Процедурата е насочена към малкия и средния бизнес — гръбнакът на българската икономика. Именно тези предприятия рядко имат свободен капитал да инвестират сами в скъпи системи за автоматизация. Публичната подкрепа сваля бариерата и прави прехода възможен за фирми, които иначе биха изчакали години.

Има и стратегически пласт. Създателят на INSAIT Мартин Вечев поставя изграждането на собствен капацитет в тази област сред най-тежките задачи пред страната.

„Едно от най-големите предизвикателства днес е изграждането на собствен национален и суверенен изкуствен интелект.“ — Мартин Вечев, създател на INSAIT

Финансирането за бизнеса и националните проекти като BgGPT вървят в една посока — да намалят изоставането и зависимостта от чужди доставчици.

Какво финансира програмата за изкуствен интелект?

Програмата финансира въвеждането на цял набор технологии от Индустрия 4.0, а не само изкуствен интелект в тесен смисъл. По описанието на процедурата BG16RFPR001-1.008 допустими са изкуствен интелект, машинно обучение, облачни технологии, индустриален интернет на нещата (IIoT), цифрови близнаци, анализ на големи данни, добавена и виртуална реалност, роботизирана автоматизация и 3D печат.

На практика фирмите използват парите за конкретни неща. Купуват машини със сензори, които събират данни в реално време, внедряват интелигентни производствени системи и автоматизират процеси, за да вдигнат качеството и производителността.

Важно уточнение — това не е грант за експерименти. Всеки проект има срок за изпълнение до 15 месеца от подписването на договора, така че резултатът трябва да е видим сравнително бързо. Целта е дигитализация, която реши реален проблем в производството или услугите.

Кой може да кандидатства за финансиране?

Кандидатстват малки и средни предприятия, регистрирани като търговци или кооперации. Процедурата покрива както сектор „Индустрия“ (производство, строителство, енергетика), така и сектор „Услуги“ (търговия, транспорт, професионални дейности). Големите корпорации остават извън обхвата, което е нарочен избор в полза на по-малките играчи.

Приемът на проекти вече е приключил. Кандидатстването беше отворено между 6 август и 15 декември 2025 г., а сегашните одобрения са резултат от този конкурс. Затова фирма, която сега търси финансиране, не може да подаде проект по тази конкретна процедура — трябва да следи за следващ прием.

Процесът е конкурентен и не е лек. От над 740 кандидати до финансиране стигнаха 512, като част от проектите отпаднаха на административен или технически етап. С други думи — добрата идея не е достатъчна, ако документацията и разчетите не издържат оценка.

Колко пари дава подкрепата за изкуствен интелект?

Подкрепата за изкуствен интелект се движи в ясни граници на проект. По условията на процедурата минималната безвъзмездна помощ е около 76 700 евро, а максималната стига до 230 000 евро за малките и до 435 000 евро за средните предприятия (EU Funds). Сумите са преизчислени по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева.

Интензитетът на помощта е до 50%. Това означава, че грантът покрива най-много половината от допустимите разходи, а останалото фирмата осигурява сама. За проект на средно предприятие с общ бюджет около 480 000 евро това е близо 240 000 евро собствено участие — сериозен ангажимент, не безплатен обяд.

Тук е и основното ограничение. Прагът от близо 77 000 евро минимална помощ е висок за микрофирма с двама-трима души. Мярката реално работи за предприятия, които вече имат обороти и капацитет да поемат своята половина от инвестицията.

Как финансирането за изкуствен интелект се промени спрямо юни?

Финансирането се разшири осезаемо само за месец и половина. През юни бюджетът стигаше за първите 226 фирми, а сега — след добавените над 71 милиона евро — покрива 512. Таблицата по-долу показва разликата между двата етапа.

Разширяването на резервния списък е добра новина за фирмите, които бяха класирани, но останаха под чертата заради изчерпан бюджет. За тях допълнителните пари означават втори шанс без нов конкурс.

Как това засяга бизнеса в България?

Засяга го пряко, защото 512 реални фирми ще внедрят технологии, които досега бяха финансово недостъпни. Ефектът се усеща на две нива — вътре в самите предприятия и в примера, който те дават на останалите. Един успешен проект в даден бранш обикновено дърпа и конкурентите след себе си.

За фирмите извън списъка новината също е полезна. Тя показва къде държавата насочва средства и че следващите приеми по ПКИП вероятно ще стъпят на същата логика — дигитализация и автоматизация. Бизнес, който се готви отсега, ще е с крачка напред при следващия прозорец за кандидатстване.

Има и практическа поука. Готовността за AI не е само технология — тя е и хора, процеси и умения. Затова подготовката на екипа и трезвата оценка на готовността на бизнеса са също толкова важни, колкото и самата субсидия.

Какво следва за програмата?

Следва изпълнението. Одобрените фирми имат до 15 месеца да реализират проектите си, така че първите реални резултати ще личат през 2027 г. Дотогава публичните данни за ефекта ще са прогнози и намерения, а не измерен резултат — редно е да ги четем именно така.

За страната контекстът е по-широк от една процедура. България продължава да наваксва по цифрова готовност спрямо Европа, а европейската рамка се затяга успоредно с Закона за изкуствения интелект на ЕС. Тоест новите системи трябва да са не само внедрени, но и съобразени с правилата.

Следващата важна дата е обявяването на нов прием по ПКИП. Кога точно ще е — засега не е официално потвърдено, затова фирмите е добре да следят страницата на министерството, вместо да разчитат на слухове.

Често задавани въпроси

Заключение

Финансирането за изкуствен интелект в България направи конкретна крачка напред. С още 286 одобрени фирми и бюджет над 125 милиона евро процедурата за Индустрия 4.0 се превърна в един от най-осезаемите инструменти за дигитализация на бизнеса у нас. Парите не са символични, а покриват реални машини, системи и автоматизация.

Същевременно новината е добра, но не е магия. Мярката иска сериозно собствено съфинансиране, приемът вече е затворен, а истинският ефект ще проличи чак когато проектите се изпълнят. За бизнеса поуката е ясна — държавната подкрепа е реална, но идва при подготвените, а подготовката започва много преди да се отвори следващият прием.

Допълнителни ресурси

• Mediapool — Още 286 фирми получават подкрепа за AI и облачни технологии
• economic.bg — Близо 300 български фирми получават европодкрепа
• EU Funds — Процедура „Индустрия 4.0 в предприятията“
• EU Funds — 226 предприятия одобрени (юни 2026)