FireScope AI: българската карта за горски пожари [2026]

Накратко: FireScope AI — системата на софийския институт INSAIT, която предсказва риска от горски пожари от сателитни снимки — от 5 август 2026 г. покрива и голяма част от Азия и обяснява оценките си на 43 езика, сред които българският. Картата е публична и безплатна, а кодът, данните и научната статия са отворени.

Ключови факти:

• 5 август 2026 г. — датата на разширението към Азия и 43-те езика (INSAIT)
• 29 май 2026 г. — първата публична карта на риска за Европа (INSAIT)
• 30 метра на пиксел — детайлност на растера на риска (firescope.ai)
• 0,750 срещу 0,551 — ROC AUC на FireScope и на Fire Weather Index при европейски пожари (firescope.ai)
• 6 436 реални пожара от 2018–2025 г. в над 40 държави са използвани за оценка (firescope.ai)
• 1 079 538 хектара изгоряха в ЕС през 2025 г. — рекорд от началото на измерванията (Съвместен изследователски център на ЕК)
• около 30 000 хектара гора загуби България само през 2025 г. (БТА)
• CVPR 2026 — научната статия зад системата е приета на водещата конференция по компютърно зрение (arXiv)

Какво е FireScope AI и какво се случи на 5 август?

FireScope AI е система с изкуствен интелект, която чете сателитни снимки и климатични данни и от тях прави карта на риска от горски пожар — с обяснение на човешки език защо дадено място е опасно. Разработена е в INSAIT към Софийския университет „Св. Климент Охридски" съвместно с ETH Цюрих.

На 5 август 2026 г. INSAIT обяви две неща наведнъж. Първо, картата вече покрива голяма част от Азия, а не само Европа. Второ, обясненията към всяка точка се четат на 43 езика, включително български (INSAIT).

Първата версия за Европа излезе на 29 май 2026 г. Тоест разширението дойде за малко над два месеца — и точно насред пожарния сезон.

Защо FireScope AI на български език е важен?

Досегашният оперативен стандарт за риска от пожари в Европа е Fire Weather Index — индекс, който се смята от метеорологични величини. Той работи, но не гледа как изглежда самата гора и не обяснява нищо: дава число, не аргумент.

FireScope AI подхожда обратно. Той чете и снимката на терена, и климата, и после описва с думи кои фактори вдигат риска — суха растителност, наклон, вятър, продължителна суша. Точно това описание вече го има и на български.

Езикът тук не е козметика. Кмет на малка община, доброволен отряд или горски стопанин рядко чете научен английски. Когато обяснението е на роден език, разликата между „картата свети червено" и „ето защо свети червено" става практическа.

Как работи FireScope AI — сателит, климат и разсъждение?

FireScope AI използва три общодостъпни източника: оптични снимки от Sentinel-2 Level-2A с детайлност 10 метра, месечни климатични величини от NASA POWER (температура, валеж, влажност, вятър) и експертни американски карти на риска за обучението (firescope.ai).

Обработката минава през две стъпки. Първо работи т.нар. Oracle — vision-language модел, изграден върху Qwen2.5-VL-7B-Instruct, който разсъждава на глас върху снимката и климата и дава обща оценка на риска за района. Обучен е с chain-of-thought и с подсилващо обучение по метода GRPO.

След това оценката на Oracle насочва втори, чисто зрителен модел от типа Encoder-Decoder (U-Net), който рисува плътната карта на риска с детайлност 30 метра. Разсъждението дава контекста, зрителният модел пази пространствената точност.

Наборът за обучение и оценка се казва FireScope-Bench и е публикуван на Hugging Face. Обхваща над 5,7 млн км², 55 хиляди района и 6,3 млрд пиксела, а кодът е в GitHub.

„Разсъждението може да заземи моделите за растерно предсказване, като подобри едновременно обобщаването и обяснимостта." — Марио Марков, водещ автор на FireScope, INSAIT и Софийския университет (статията в arXiv)

Колко точна е системата спрямо днешния стандарт?

Най-честният тест е този, който екипът е избрал сам: моделът е обучен изцяло върху американски данни и после е пуснат върху реални европейски пожари, които никога не е виждал.

При тази проверка FireScope постига ROC AUC 0,750, докато Fire Weather Index остава на 0,551, а модел от рода на GPT — на 0,636 (firescope.ai). ROC AUC показва колко добре системата подрежда местата, които после наистина горят, над тези, които не горят. Стойност 0,5 значи хвърляне на монета.

Вторият показател е Brier score, който мери доколко предсказаната вероятност съвпада с действителността — тук по-ниското е по-добро. FireScope е с 0,191 срещу 0,321 за Fire Weather Index и 0,281 за GPT.

За Азия числата са по-скромни, но посоката е същата: 0,70 срещу 0,62 за Fire Weather Index (INSAIT). Обобщено за цяла Евразия официалната страница дава 72% срещу 58% вероятност рисковото място да бъде подредено над безопасното.

Какво показват числата: FireScope AI срещу стандарта

Разликата в цифрите е голяма, но по-съществено е откъде идва. Fire Weather Index гледа времето; FireScope гледа и гората — колко е суха, колко гъста е, как ляга по склона.

Има и обратна страна. Индексът е зрял, сертифициран и се смята от години по един и същ начин, докато статията зад FireScope излезе през ноември 2025 г. Двете са на различни етапи на зрялост, а не съперници.

Как засяга България картата на FireScope AI?

България е сред най-засегнатите държави в ЕС спрямо територията си. През 2025 г. страната загуби около 30 000 хектара гора, а само през юли бяха отчетени близо 3 500 пожара — с около 20% повече от юли 2024 г. (БТА).

Най-тежкият случай беше при Илинденци в Пирин: над 4 500 хектара, горели близо месец. Около 95% от пожарите у нас тръгват от човешко действие или бездействие, а не от природни причини.

В целия ЕС картината е още по-тежка. През 2025 г. изгоряха 1 079 538 хектара — приблизително колкото площта на Кипър и почти двойно над средното за периода 2006–2024 г., при 7 783 пожара в 25 от 27 държави членки (Съвместен изследователски център).

Всеки може да отвори картата, да намери своето село, вилна зона или стопанство и да прочете на български кои фактори вдигат риска там. За общините това е безплатна отправна точка при планиране на просеки, противопожарни бразди и дежурства.

Има и институционален контекст. FireScope излиза от същия институт, който стои зад българските езикови модели BgGPT и зад проекта за AI фабрика с Discoverer++. Изследването е финансирано частично от Министерството на образованието и науката.

Какво следва за FireScope AI през 2026 г.?

Следващата обявена стъпка е представянето на статията на CVPR 2026 — конференцията на IEEE и CVF по компютърно зрение, която тази година се провежда в Денвър.

От INSAIT описват разширението към Азия като поредна крачка към глобален обхват. Конкретни дати за нови региони обаче няма обявени, така че всякакъв срок засега би бил догадка.

Важното ограничение е записано от самите автори: FireScope е стохастичен изследователски модел и резултатите му може да съдържат грешки, халюцинации или отклонения по региони. Затова не бива да бъде единствената основа за спешна реакция, евакуация, планиране на земеползването или застрахователни решения. Ако темата за грешките на AI моделите ви е позната, тази уговорка звучи разумно, а не като дребен шрифт.

Често задавани въпроси за FireScope AI

Заключение: заслужава ли си да отворите картата?

Да. Отнема минута и не струва нищо. Отваряте firescope.ai, намирате мястото, което ви интересува, и четете на български кои фактори го правят рисково.

Не очаквайте оперативен инструмент. Очаквайте добре направена изследователска карта, която за пръв път показва риска от пожар на 30 метра за цяла Евразия и си казва аргументите вместо да ви остави да гадаете.

И още нещо. Това е рядък случай, в който българска научна организация пуска работещ, отворен AI продукт, който решава общ проблем, а не демонстрира възможности. На фона на дебата за готовността на страната за изкуствен интелект това е по-добра новина от поредното прессъобщение.

Допълнителни ресурси

• FireScope AI — интерактивната карта
• Научната страница на проекта (INSAIT)
• Обявата за разширението към Азия, 5 август 2026 г.
• Първата обява за Европа, 29 май 2026 г.
• Статията в arXiv (CVPR 2026)
• Кодът в GitHub
• Наборът FireScope-Bench в Hugging Face
• Доклад на ЕК за пожарния сезон 2025 г.