Закон за изкуствения интелект: какво забранява [2026]

Накратко: Закон за изкуствения интелект в България още няма. У нас пряко действа европейският AI Act, който от 2 февруари 2025 г. забранява например разпознаването на емоции на служители и ученици. На 24 септември 2026 г. десет депутати от ПП-ДБ внесоха проект, който добавя забрана за лицево разпознаване от камери и за AI препоръки в онлайн залаганията. Най-високата глоба в него е 5 млн. лв. (2,56 млн. €). МВР не подкрепя проекта в този вид. Ако фирмата ви ползва AI, задълженията по AI Act важат още сега.

Ключови факти:

• Проектът е № 52-654-01-151 и е внесен на 24 септември 2026 г. от десет депутати от ПП-ДБ, първият подпис е на Божидар Божанов (Народно събрание)
• Към 25 октомври 2026 г. няма доклад за първо гласуване: проектът е разпределен на 17 комисии и по него са публикувани 12 становища (Народно събрание)
• Проектът забранява системите за дистанционна биометрична идентификация, AI системите за влияние върху избори и AI препоръките в онлайн залаганията (текстът на проекта)
• Глобите в проекта са в лева: до 50 000 лв. (25 565 €) за нарушена забрана и до 5 млн. лв. (2,56 млн. €) за много голяма платформа, която не даде на ДАНС изходния код на системата си за препоръки (текстът на проекта)
• AI Act на ЕС предвижда глоба до 35 млн. € или 7% от световния годишен оборот за забранените практики (Регламент (ЕС) 2024/1689)
• В списъка на Европейската комисия с единните звена за контакт по AI Act срещу България стои тире, макар срокът да изтече на 2 август 2025 г. (Европейска комисия)
• МВР не подкрепя проекта „в предложения вид“, а министърът на иновациите и дигиталната трансформация иска „цялостна правна и институционална преработка“ (становище на МВР, становище на МИДТ)

Какво е законът за изкуствения интелект и какво се случи?

Законът за използването и развитието на изкуствения интелект е проект на национален закон за AI. Той урежда как у нас да се прилага европейският регламент за изкуствения интелект (AI Act) и добавя свои правила: забрани, глоби, обучение на служители, AI в администрацията и пари за фирмите, които внедряват AI.

Проектът е внесен в Народното събрание на 24 септември 2026 г. Вносители са десет депутати, избрани от листата на ПП-ДБ: Божидар Божанов, Александър Симидчиев, Елисавета Белобрадова, Стела Николова, Александра Стеркова, Ивайло Мирчев, Чило Попов, Надежда Йорданова, Джипо Джипов и Атанас Славов (страницата на проекта). Файлът с текста, мотивите и оценката на въздействието е 48 страници.

Първа версия на текста „Да, България“ публикува на сайта си още през 2025 г. (черновата). Хронологията на внесения проект:

• 24 септември 2026: проектът постъпва в Народното събрание.
• 25 септември: председателят на парламента го разпределя на 17 комисии. Водеща е Комисията по иновациите и дигиталната трансформация.
• 12-23 октомври: на страницата на проекта са публикувани 12 становища, сред тях на INSAIT, Министерството на иновациите и дигиталната трансформация (МИДТ), ДАНС, МВР, МОН и Министерството на финансите.
• Към 25 октомври: няма доклад на комисия за първо гласуване и няма обсъждане в пленарна зала.

Защо България има нужда от закон за изкуствения интелект?

AI Act (Регламент (ЕС) 2024/1689) важи пряко във всяка държава от ЕС, но без национални органи няма кой да го прилага. Всяка държава трябваше до 2 август 2025 г. да посочи органите за надзор на пазара и единно звено за контакт (чл. 70 от регламента).

Такъв орган за България не е посочен публично. В списъка на Европейската комисия с единните звена за контакт, обновен на 7 септември 2026 г., срещу България стои само тире. Същото е при Австрия, Белгия, Хърватия, Унгария и Словакия. Комисията пише, че когато държава не посочи орган в срок, може да започне наказателна процедура (Европейска комисия).

Оценката на въздействието към проекта го казва направо: „липсват уредени механизми и институционални отговорности по прилагането на Акта за изкуствения интелект на ЕС“. Проектът предлага следното:

• Десет органа за надзор на пазара, всеки в своя сектор: от БНБ и Комисията за финансов надзор до Съвета за електронни медии, Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ и Комисията за защита на личните данни. Всичко, което не попада другаде, отива при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
• Единно звено за контакт е Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).
• Нотифициращ орган е министърът на иновациите и дигиталната трансформация, а министър-председателят определя национален координатор за AI.
• Десет органа пазят основните права, сред тях Комисията за защита от дискриминация, омбудсманът, Агенцията за закрила на детето и Централната избирателна комисия.

Какво забранява законопроектът за изкуствения интелект?

Член 12 от проекта забранява четири неща (текстът на проекта):

1. Системите за дистанционна биометрична идентификация: те установяват кой е човекът от разстояние и без негово участие, като сравняват лицето му или други биометрични данни с база. Типичният пример е камера, която разпознава лица на улицата. Забраната е за всички, а не само за полицията.
2. AI системите за влияние върху избори и референдуми: AI Act ги нарежда сред високорисковите (приложение III, т. 8, буква „б“), тоест разрешава ги при строги правила. Проектът ги забранява изцяло.
3. Практиките, които AI Act вече забранява, например манипулативните техники, масовото събиране на снимки на лица от интернет и камери и разпознаването на емоции на работното място и в училище.
4. AI при прилагането на специални разузнавателни средства, тоест при подслушване и тайно наблюдение. Изключение има само за последващото изготвяне на веществени доказателства.

Охраната на границата получава изключение: AI може да отчита дали някой преминава, но без да го идентифицира по биометрични данни.

Извън член 12 проектът забранява още две неща. Организаторите на онлайн залагания нямат право да ползват AI системи за препоръки (§ 10, промяна в Закона за хазарта). Мотивите обясняват, че такива системи „неизбежно“ биха били оптимизирани за „максимизиране на залаганията“. А съдилищата нямат право да ползват AI „за тълкуване на фактите и правото и за прилагане на закона към конкретен набор от факти“ (§ 12, промяна в Закона за съдебната власт). AI Act описва точно тези системи като високорискови, а проектът ги забранява за съдебната власт.

Вносителите обясняват избора си в мотивите:

„Поради ниското ниво на доверие в процесите и процедурите в правоохранителните органи и злоупотребите с наличните технологии, към настоящия момент рисковете от прилагането на дистанционна биометрична идентификация са повече от ползите.“

Мотивите към законопроекта, подписани от десетимата вносители (текстът на проекта)

Как изглежда този риск на практика, показва случаят на Робърт Уилямс от Детройт. През януари 2020 г. полицията го арестува пред дома му, пред съпругата му, двете им малки дъщери и съседите. Системата за лицево разпознаване беше свързала размазан кадър от камера в магазин със снимката от изтеклата му шофьорска книжка. Уилямс прекара 30 часа в пренаселена и мръсна килия, а арестът се оказа грешка. На 28 юни 2024 г. градът сключи споразумение: полицията вече не може да арестува въз основа на лицево разпознаване без независими и надеждни доказателства, а всички подобни случаи от 2017 г. насам минават проверка (ACLU).

МВР вижда нещата другояче. В становището си министерството напомня, че AI Act допуска лицево разпознаване в реално време на публични места при издирване на жертви на отвличане, трафик и сексуална експлоатация, на изчезнали хора, при заплаха от терористично нападение и при издирване на заподозрени за тежки престъпления. Според МВР проектът ограничава „необосновано“ и AI системите за охрана на границата (становище на МВР).

Решението обаче е на всяка държава. По AI Act полицията може да ползва лицево разпознаване в реално време само ако държавата изрично го разреши със свой закон и подробни правила (чл. 5, параграф 5). Проектът избира пълна забрана, вместо да пише такива правила.

Какво казва законът за дийпфейковете и данните на децата?

Член 15 забранява да се публикува в онлайн платформи съдържание, създадено с AI, когато то е убедителен фалшификат от името на човек на висша публична длъжност или на държавен орган. Същото важи за фалшификат от името на всеки друг човек, ако създава риск за националната сигурност или ако човекът не е дал съгласие. За починал човек съгласие дават наследниците, а забраната важи 50 години след смъртта.

Изключение има за сатира и пародия, които не са позорящи или унизителни, и за критика към властта, стига да не е невярна информация, която може сериозно да навреди на някого. Премахването се нарежда със заповед на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и на ДАНС. Заповедта може да се обжалва, но обжалването не спира изпълнението. МИДТ предупреждава, че обхватът на забраната и изключенията трябва да се преценят спрямо свободата на изразяване (становище на МИДТ).

Преди избори проектът иска и надпис. Агитационен материал, създаден изцяло или частично с AI, ще трябва да носи текста „Агитационният материал е създаден чрез използване на изкуствен интелект“ (§ 17, промяна в Изборния кодекс). Колко лесно се копира глас днес, разказахме в статията за AI гласовете на български.

Децата получават отделна защита. Член 32 забранява данните на деца, включително съдържание, което децата са създали или публикували, да се ползват за обучение на AI модели. Изключение има само със съгласие на родителите за специализирани модели за образованието на деца и за педиатрията. Глобата е от 5 000 до 30 000 лв. (от 2 556 до 15 339 €).

Проектът иска и редовни проверки на най-популярните чатботове и генератори на съдържание. Държавата ще тества дали те подтикват към престъпления (МВР), към самонараняване и самоубийство (Агенцията за закрила на детето), към зависимости, включително хазарт (Министерството на здравеопазването), към дискриминация (Комисията за защита от дискриминация) и към самолечение без лекар (ИА „Медицински надзор“). При риск органът уведомява AI офиса на ЕС и доставчика. Колко често хората говорят с ChatGPT за самоубийство, описахме в статията за AI психолога.

Накрая проектът променя и Наказателния кодекс. Целта според мотивите е да се наказва създаването на порнографско съдържание с деца чрез AI, а също и разпространението на програми, модели и инструкции за него. Текстът обаче препраща към ал. 3 на чл. 159, която в действащата редакция наказва предлагането на порнографски материал на лице под 16 години. Материалът, за който е използвано лице под 18 години, е в ал. 4 и ал. 6, а ал. 1 вече наказва и онзи, който „създава“ порнографски материал (Наказателният кодекс). На ниво ЕС от 2 декември 2026 г. ще са забранени и самите AI системи за такъв материал и за интимни изображения на реални хора без изричното им съгласие, когато това е целта им или когато нямат разумни предпазни мерки (Регламент (ЕС) 2026/1744).

Ще види ли ДАНС кода на алгоритъма на TikTok?

Може, ако проектът бъде приет и Министерският съвет обяви системата за високорискова. Член 13 нарежда сред системите, които „могат да създават заплаха за националната сигурност“, системите за препоръки на много големите онлайн платформи. Такива са 25 услуги в списъка на Европейската комисия, сред тях TikTok, YouTube, Facebook и Instagram (Европейска комисия).

Ако Министерският съвет определи такава система за високорискова за националната сигурност, на ДАНС и на МИДТ трябва да се предоставят изходният код и техническата документация на системата за препоръки, описание и примери от данните, с които са обучени моделите, основните им параметри и статистика за резултатите. Платформата осигурява на ДАНС и среда, в която агенцията да изпробва системата. Отказът струва от 1 до 5 млн. лв., тоест от 511 292 до 2 556 459 € (текстът на проекта).

Мотивите обясняват защо. Според вносителите системите за препоръки могат да застрашат националната сигурност, когато системно промотират съдържание в интерес на злонамерени държави, най-често през така наречените „тролски ферми“.

Срещу член 13 са и най-сериозните възражения. МИДТ пише, че текстът не определя кой точно е задълженото лице, а достъпът до изходния код не е обвързан с мотивирано искане и с преценка дали другата информация не стига. AI Act има такива гаранции в чл. 74, параграф 13. INSAIT напомня, че от 27 юли 2026 г. надзорът по AI Act над AI системите в много големите платформи и търсачки е изключително правомощие на AI офиса на Европейската комисия (становище на INSAIT, Регламент (ЕС) 2026/1744).

Какви глоби предвижда законът за изкуствения интелект?

Всички суми в проекта са в лева, макар от 1 януари 2026 г. официалната валута да е еврото. Те са същите като в черновата от 2025 г., когато левът още беше валута. ДАНС сама поиска в становището си сумите да се превърнат в евро (становище на ДАНС). Ето ги в евро по фиксирания курс от 1,95583 лв. за 1 евро (ЕЦБ):

• Нарушена забрана по чл. 12 (лицево разпознаване, избори, практиките по AI Act, AI при подслушване): от 10 000 до 50 000 лв., тоест от 5 113 до 25 565 €.
• Много голяма платформа, която не даде изходния код и данните: от 1 до 5 млн. лв., тоест от 511 292 до 2 556 459 €.
• Всеки друг, който не даде тази информация: от 10 000 до 200 000 лв. (от 5 113 до 102 258 €).
• Данни на деца за обучение на AI: от 5 000 до 30 000 лв. (от 2 556 до 15 339 €).
• Липса на оценка на въздействието върху основните права или на обяснение на решение (чл. 27 и чл. 86 от AI Act): от 10 000 до 50 000 лв. (от 5 113 до 25 565 €).
• Всички други нарушения на закона или на AI Act, за които няма отделна санкция: от 5 000 до 30 000 лв. (от 2 556 до 15 339 €).
• Неправомерно ползване на държавния изчислителен ресурс: от 500 до 1 000 лв. (от 256 до 511 €) за човек и от 1 000 до 5 000 лв. (от 511 до 2 556 €) за фирма.

За сравнение AI Act предвижда до 35 млн. € или 7% от световния годишен оборот за забранените практики и до 15 млн. € или 3% за повечето други нарушения (чл. 99 от AI Act). Нашата сметка: най-високата глоба в проекта за нарушена забрана, 25 565 €, е 0,07% от тавана в AI Act за забранените практики. МВР също посочва, че глобите в проекта „не кореспондират“ с чл. 99.

Какво печелят бизнесът и училищата от закона за AI?

Според мотивите яснотата за отворените модели и за обучението с публични данни „има потенциал да превърне България в предпочитана дестинация за развитие на компании, използващи изкуствен интелект“. Ето какво предлага проектът на практика:

• Пари за внедряване: малките и средните фирми получават целево финансиране за внедряване на AI, включително за обучение и консултации, в границите на помощта de minimis. Програмата се прави от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия в срок от шест месеца след обнародването. Отделно финансиране получават общините.
• Помощен център: МИДТ създава единен помощен център за фирмите, включително с правна помощ за AI и цифровите технологии.
• Регулаторна лаборатория: фирмите могат да изпробват AI системи под надзора на държавата, преди да ги пуснат на пазара.
• Изчислителен ресурс: университетите и научните организации получават ресурс от Държавния хибриден частен облак, а министерството публикува всеки месец кой го ползва и за какво.
• Данни за български модели: МОН дава безплатно текста на всички учебници и учебни помагала за обучение на модели, след като се уговори с правоносителите. Висшият съдебен съвет публикува всички съдебни актове, а публикациите от научни изследвания с държавни пари могат да се ползват безплатно за обучение на отворени модели.
• Училищата: ако при оценяването се ползва AI, ученикът трябва да получи подробно обяснение защо е получил тази оценка. МОН изгражда AI система за учителите: за адаптиране на учебно съдържание, индивидуални учебни планове и материали за изпитване. Друг проект за AI в училище, внесен на 28 юли 2026 г., описахме в статията за изкуствения интелект в училище.

Два текста засягат авторите и личните данни. Член 29 казва, че обучението на AI модели е „автоматизиран анализ на текст и информация“ по чл. 26е и чл. 26ж от Закона за авторското право и сродните му права, а според мотивите това важи и за търговските модели. МИДТ отбелязва, че двата члена имат различни условия: единият е за научни цели, а при общия режим авторите могат да запазят правата си. Член 9 пък позволява отворени модели да се обучават с публично достъпни лични данни като задача „от обществен интерес“, при три условия: мерки срещу изтичане на данните, разумно очакване на хората, че данните им може да се ползват и за други цели, и без чувствителни данни, присъди и данни на деца. За това МИДТ иска обосновка по GDPR.

Кой подкрепя и кой критикува закона за изкуствения интелект?

До 23 октомври на страницата на проекта са публикувани 12 становища. Четири от тях показват докъде стигат разногласията:

• ДАНС „като цяло“ подкрепя концепцията на вносителите. Агенцията иска технически поправки, сред тях глобите да се превърнат в евро и номерът „Регламент (ЕС) 2024/1698“ да се поправи на 2024/1689 (становище на ДАНС).
• МВР не подкрепя проекта „в предложения вид“. Министерството възразява срещу пълните забрани за полицията, ограниченията за границата и глобите.
• МИДТ, министерството, което по проекта трябва да води политиката за AI, изразява „съществени резерви“ дали текстът отговаря на AI Act и на останалото право на ЕС. Според него КРС не може да е единно звено за контакт, без да е орган за надзор на пазара, както изисква чл. 70 от регламента. За член 12 пише, че всяка национална забрана без основание в правото на ЕС „следва да отпадне, вместо да се създава паралелен режим“.
• INSAIT препоръчва законът да се съобрази с последните промени в AI Act и с европейската стандартизация. Според института планът за AI система, която събира данните на държавата, е „много оптимистичен“ (становище на INSAIT).

Становището на МИДТ завършва така:

„Необходимо е да се извърши цялостна правна и институционална преработка на законопроекта.“

Иван Василев, министър на иновациите и дигиталната трансформация (становище до Народното събрание от 14 октомври 2026 г.)

Какво се промени в Европа след Digital Omnibus?

Регламент (ЕС) 2026/1744, познат като Digital Omnibus за AI, влезе в сила на 27 юли 2026 г., два месеца преди проектът да бъде внесен. INSAIT посочва, че промените му не са отразени в текста. Ето какво промени регламентът (EUR-Lex):

• Нови забрани от 2 декември 2026 г.: AI системи за интимни изображения на реални хора без изричното им съгласие и за материал със сексуално насилие над деца.
• Отлагане за високорисковите системи: правилата за тях важат от 2 декември 2027 г. за системите от приложение III, например подбор на персонал и кредитен рейтинг, и от 2 август 2028 г. за тези от приложение I.
• По-мека AI грамотност: фирмите трябва да вземат мерки служителите им да разбират AI, без да гарантират определено ниво.
• Надзор от ЕС за големите платформи: AI системите, които са или са вградени в много голяма онлайн платформа или търсачка, са под изключителния надзор на AI офиса на Комисията.
• Отсрочка за маркирането: генераторите на съдържание, пуснати преди 2 август 2026 г., имат срок до 2 декември 2026 г. да маркират резултата си.

Как се стигна до тази сделка, писахме още през май в статията за отлагането на AI Act.

Кога може да влезе в сила законът за изкуствения интелект?

Срок няма. Следващата стъпка е доклад на водещата комисия за първо гласуване, а към 25 октомври такъв няма. Ако проектът бъде приет на две гласувания и обнародван в „Държавен вестник“:

• повечето текстове влизат в сила два месеца след обнародването (§ 32);
• регистрацията и оценката на AI системите на публичните органи (чл. 22), AI системата на ДАНС срещу прането на пари (§ 7) и клиничните експертни системи за лекарите (§ 21) влизат в сила на 1 юли 2027 г.;
• фирмите и институциите, за които законът се отнася, имат девет месеца да се приведат в съответствие (§ 31);
• Министерският съвет има шест месеца за правилника за прилагане и за стратегия за изкуствения интелект (§ 25 и § 26).

Оценката на въздействието към проекта посочва друга дата, „в деня на обнародването“, и ДАНС отбелязва разминаването. Европейските срокове текат независимо от българския закон: новите забрани важат от 2 декември 2026 г., а правилата за високорисковите системи от приложение III от 2 декември 2027 г.

Какво да направите още сега, ако ползвате AI?

AI Act важи и без български закон. Пет неща можете да проверите още този месец:

1. Забранените практики: от 2 февруари 2025 г. е забранено AI да разпознава емоциите на служители или ученици, да манипулира поведението на хората и да събира масово снимки на лица от интернет или от камери (чл. 5 от AI Act).
2. Прозрачността: от 2 август 2026 г. чатботът ви трябва да казва на хората, че говорят с AI, а дийпфейковете се маркират. Подробно писахме в статията за прозрачността по AI Act и в статията за чатботовете за бизнес.
3. AI грамотността: вземете мерки служителите ви да разбират инструментите, които ползват. Един начин да започнете е четиричасовият AI ДНК Протокол (наш курс) за внедряване на AI във фирмата.
4. Списък на AI системите: запишете къде фирмата ви ползва AI: подбор на персонал, кредитна оценка, обслужване на клиенти. Ако система попада сред високорисковите от приложение III, правилата за нея важат от 2 декември 2027 г.
5. Проектът: следете страницата на законопроекта. Ако текстът засяга бизнеса ви, браншовата ви организация може да изпрати становище до водещата комисия.

Ако не знаете откъде да започнете, безплатният опознавателен разговор за бизнеса (нашата платформа) минава през процесите ви, автоматизацията и обучението на екипа за работа с AI.

Често задавани въпроси за закона за изкуствения интелект

Заключение

Законът за изкуствения интелект закъснява: срокът на ЕС за органите изтече преди повече от година, а в списъка на Комисията срещу България още стои тире. Проектът на ПП-ДБ запълва тази дупка и отива по-далеч от AI Act: пълна забрана за лицево разпознаване, за AI в изборите и в онлайн залаганията, достъп на ДАНС до кода на големите платформи. Забраните и достъпът до кода срещат най-силна съпротива от МВР и от министерството, което трябва да прилага закона.

Каквото и да стане с проекта, AI Act вече важи. Забранените практики, прозрачността и AI грамотността са задължения още днес. Ако искате да ги минете за вашата фирма заедно с човек, безплатният разговор за бизнеса (нашата платформа) е добро начало.

Допълнителни ресурси

• Законопроект № 52-654-01-151 в Народното събрание
• Пълният текст с мотивите и оценката на въздействието (PDF)
• Становището на МИДТ (PDF)
• Становището на МВР (PDF)
• Становището на ДАНС (PDF)
• Становището на INSAIT (PDF)
• AI Act, Регламент (ЕС) 2024/1689, на български
• Digital Omnibus за AI, Регламент (ЕС) 2026/1744
• Органите за надзор на пазара по AI Act, Европейска комисия
• Черновата на „Да, България“ от 2025 г. (PDF)