EU AI Act прозрачност от 2 август: какво влиза [2026]

Накратко: EU AI Act прозрачност вече не е далечен срок — на 2 август 2026 г. влизат в сила правилата за прозрачност по Член 50 от европейския регламент за изкуствен интелект. От този ден всеки чат-бот в ЕС трябва да казва на потребителя, че е AI, а генерираното от AI съдържание и deepfake материалите трябва да се маркират. Същевременно Европейската комисия получава правомощия да глобява доставчиците на големи AI модели. Правилото важи пряко и за България като държава от ЕС.

Ключови факти:

• 2 август 2026 г. — правилата за прозрачност (Член 50) започват да се прилагат (AI Act Service Desk)
• €15 млн или 3% от световния оборот — таван на глобата за доставчик на GPAI модел (Член 101)
• €35 млн или 7% — най-високата глоба, но само за забранените AI практики
• Regulation (EU) 2024/1689 — в сила от 1 август 2024 г., пълно прилагане от 2 август 2026 г.
• 10 юли 2025 г. — публикуван доброволният Code of Practice за GPAI, подписан от Google, OpenAI, Anthropic, Microsoft, Amazon и IBM
• 2 декември 2027 г. — новият срок за системите с висок риск след Omnibus сделката от 7 май 2026 г.
• 450 млн души — единният пазар на ЕС, за който важат правилата

Какво влиза в сила на 2 август по EU AI Act?

EU AI Act прозрачност означава набор от задължения по Член 50 от регламента, които карат AI системите да се разкриват пред хората. От 2 август 2026 г. тези правила стават приложими в целия Европейски съюз, заедно с началото на надзора над доставчиците на модели с общо предназначение (GPAI).

Официалният график на Европейската комисия е ясен: на тази дата „правилата за прозрачност (Член 50) започват да се прилагат" и започва „прилагането на AI Act на национално и европейско ниво по отношение на моделите с общо предназначение, забраните, правилата за прозрачност и AI грамотността".

С други думи, машината за контрол се задвижва. Дотук регламентът беше най-вече текст и подготовка; от август той има зъби — конкретни задължения и органи, които могат да ги проверяват.

Защо е важна прозрачността при AI за България?

Прозрачността е важна, защото затваря най-простата вратичка на изкуствения интелект — да се представя за човек. Когато не знаете дали пишете с бот или с оператор, дали снимката е истинска или сглобена, доверието към всичко онлайн се руши.

За България залогът е двоен. От една страна, регламентът важи пряко — няма нужда от отделен български закон, за да задължи фирмите. От друга, страната ни е сред последните в ЕС по използване на AI в бизнеса, така че много компании ще срещнат тези изисквания едва сега, без години подготовка зад гърба си.

Има и потребителска полза. Същите правила, които карат чат-бота да се разкрие, стоят в основата и на борбата с измамните deepfake материали — тема, която все по-често засяга и български граждани чрез фалшиви видеа и гласови имитации.

Какви са правилата за прозрачност при чат-ботове и deepfake?

Член 50 въвежда четири отделни задължения, всяко насочено към различна ситуация. Текстът на регламента ги описва така:

1. Чат-ботове и AI асистенти. Доставчикът трябва да информира потребителя, че общува с изкуствен интелект — освен ако това е очевидно за разумно осведомен човек.
2. Генерирано съдържание. Изходът на генеративните модели (текст, образ, звук, видео) трябва да е маркиран в машинно четим формат и разпознаваем като изкуствено създаден.
3. Deepfake. Този, който разпространява дълбоко фалшифицирано съдържание, трябва ясно да обяви, че то е изкуствено генерирано или манипулирано.
4. Разпознаване на емоции и биометрия. Хората трябва да бъдат уведомени, когато са изложени на система за разпознаване на емоции или биометрична категоризация.

Правилата имат разумни изключения — за правоохранителните органи, за очевидните случаи и за художествени или сатирични произведения. Информацията трябва да се даде „по ясен и различим начин най-късно при първото взаимодействие".

Важно уточнение: маркирането на AI съдържание стъпва върху доброволния Code of Practice, който Комисията публикува на 10 юли 2025 г. Той е в три глави — прозрачност, авторско право и безопасност — и е подписан от Google, OpenAI, Anthropic, Microsoft, Amazon и IBM. Meta отказа да го подпише, а xAI прие само главата за безопасност.

Кой носи глоба по EU AI Act и колко е тя?

Глобите по EU AI Act са степенувани според тежестта на нарушението, а не единна сума. Затова е важно да не се бъркат отделните тавани.

• Забранени AI практики (например социален скоринг): до €35 млн или 7% от световния оборот.
• Други нарушения, включително пропуск в прозрачността по Член 50: до €15 млн или 3% от оборота.
• Доставчици на GPAI модели: отделен режим по Член 101 — до €15 млн или 3%, като се взема по-голямата стойност.

Точно надзорът над големите модели е новото от 2 август. Задълженията за GPAI доставчиците бяха въведени още на 2 август 2025 г., но им беше даден едногодишен гратисен период. Сега Комисията, чрез AI Office, може да иска документация, да провежда оценки на моделите и при нужда да ограничи или изтегли модел от европейския пазар.

Какво казват от Европейската комисия за прозрачността?

От Европейската комисия представят прозрачността не като бюрокрация, а като защита на доверието. Изпълнителният зам.-председател за технологичен суверенитет формулира логиката ясно при представянето на правилата за маркиране.

„Европейците имат право да знаят дали това, което виждат, чуват или четат, е създадено или променено от AI — особено когато подобно съдържание може да оформя обществения дебат." — Хена Виркунен, изпълнителен зам.-председател на Европейската комисия (Brussels Times)

Посланието е премерено. Комисията държи да покаже, че правилата целят по-малко измами и повече яснота, а не спиране на технологията. Затова и основният инструмент — Code of Practice — е доброволен: който го подпише, получава по-лесен път да докаже съответствие.

Какво се променя за бизнеса — преди и сега?

Разликата е в предвидимостта. Досега прозрачността беше добра практика; от 2 август тя е задължение с конкретна санкция зад себе си.

Как новите правила засягат България?

България е обвързана пряко, защото регламентът е с директно действие във всички държави от ЕС. Българска фирма с онлайн магазин, банка с гласов асистент или медия, която ползва генеративни инструменти, попада под същите правила като голяма корпорация в Германия.

За да ориентирам собствениците на малък бизнес, ето прост тристъпков тест за съответствие:

1. Имам ли AI, което говори с хора? Ако сайтът има чат-бот или гласов асистент, добавете видима бележка „Разговаряте с AI".
2. Публикувам ли AI съдържание? Ако генерирате текст, образи или видео за аудитория, маркирайте ги като изкуствено създадени.
3. Използвам ли готов чужд модел? Тогава тежката част (маркирането на изхода) е на доставчика, но разкриването пред вашите потребители остава ваша грижа.

Този местен ъгъл е важен, защото повечето български фирми ще усетят регламента именно през чат-ботовете и маркетинговите визуализации, а не през сложни системи с висок риск. Темата се вписва и в по-широкия дебат у нас за готовността на България за AI и за собствената ни публична AI инфраструктура.

Какво следва за EU AI Act след 2 август?

Следващите срокове са разсрочени. Omnibus сделката от 7 май 2026 г. отложи най-тежката част — системите с висок риск от Приложение III — до 2 декември 2027 г. Тя обаче не пипна датата 2 август 2026 г., така че прозрачността и надзорът над GPAI влизат по план.

Има и втора важна дата за големите модели: доставчиците, чиито GPAI модели са пуснати преди 2 август 2025 г., имат срок до 2 август 2027 г. да се приведат в пълно съответствие.

За фирмите разумният ход е да не чакат санкция, а да направят одит на своите AI допирни точки сега. Пълната картина на задълженията и рисковете остава в основното ни ръководство за EU AI Act, което следим и обновяваме с всяка нова стъпка на Комисията.

Често задавани въпроси за EU AI Act прозрачност

Заключение

EU AI Act прозрачност е първата стъпка, в която европейският регламент за AI спира да бъде само рамка на хартия и започва да променя ежедневния онлайн опит. От 2 август 2026 г. чат-ботовете се разкриват, AI съдържанието се маркира, а големите модели попадат под реален надзор с глоби до €15 млн или 3% от оборота.

За България посоката е ясна, дори страната ни да навлиза в тези правила по-късно от други. Разумният ход не е паника, а спокоен одит: къде използвам AI, вижда ли се това на потребителя и мога ли да го докажа. Следващите месеци — с поглед към 2 декември 2027 г. за системите с висок риск — ще покажат колко гладко теорията се превръща в практика.

Допълнителни ресурси

• Регулаторна рамка за AI — Европейска комисия
• График за прилагане на AI Act (AI Act Service Desk)
• Член 50 — Задължения за прозрачност
• Прилагане на Глава V и глоби за GPAI (Член 101)
• Code of Practice за маркиране на AI съдържание — обзор